NRD Начало
Петък, 27 Декември 2024
Начало Авансцена Коледна песен от търговищкото сeло Вардун, записана и нотирана от Руси Коджаманов, шества из страната
2612
Авансцена

Коледна песен от търговищкото сeло Вардун, записана и нотирана от Руси Коджаманов, шества из страната

Коледна песен от търговищкото сeло Вардун, записана и нотирана от Руси Коджаманов, шества из страна години наред, чрез коледарски дружини. Песента, в която се пее, „Тръгнали са три овчаря, Коладе, Коладе ле, три овчаря три кехаи Коладе, Коладе ле”, е публикувана през 1891 г. и днес се помни в селото. За историята на песента, слушана в семейството, подета от поколения и останала в народната памет, разказва пред репортер Светлана Аврамова – главен уредник в Регионалния исторически музей в Търговище

| 25 Декември 2024, 10:33 ч.
Коледна песен от търговищкото сeло Вардун, записана и нотирана от Руси Коджаманов, шества из страната
Коледна песен от търговищкото сeло Вардун, записана и нотирана от Руси Коджаманов, шества из страната
Снимка © РИМ - Търговище

Коледна песен от търговищкото сeло Вардун, записана и нотирана от Руси Коджаманов, шества из страна години наред, чрез коледарски дружини.

Деница Серафим (група „Ирафан“) излиза с още шестима музиканти на сцената на арт център „Сити марк“, на 18 ноември. Тя ще представи своя нов проект „Пътят на пилигрима”, съобщават организаторите. 

Вдъхновение за музиката на проекта Серафим намира в изкуството на Ренесанса и Барока, както и в някои средновековни поеми.

Артистите ще излязат на сцената с костюми, които са по дизайн на самата Деница Серафим, а музиката ще е изцяло нейна авторска.

В концерта ще участват Бояна Зарева (цигулка, виола и вокал), Анита Нейчева (бендир, перкусии), Костадин Ланджов (класическа китара), Йордан Владев (етно флейти), Деница Димитрова (арфа). Ще цвучат песни на английски, исландски, датски, латински, фламандски и сефара

Проектът „Единни в многообразието“ ще бъде представен на 28 септември в камерната зала „България“.

Събитието е част от 55-то издание на „Софийски музикални седмици“ (СМС), съобщават от екипа на фестивала.

По думите им това е един изключително интересен и различен концерт, който предлага стойностна музика от света и талантливи млади изпълнители, които ще завладеят публиката чрез съчетанието на много нетрадиционни инструменти.

По случай белгийското председателство на Европейския съюз през 2024 г. бароковият ансамбъл от Антверпен – „Зефиро Торна“ инициира „Единни в многообразието“. В сътрудничество с европейски концертни зали и фестивали, кани певци, лютнисти и инструменталисти от различни културни и музикални среди. Създава се пространство за диало

Концертът-спектакъл Live on Broadway на Държавна опера – Русе пренесе в света на мюзикъла публиката в залата на Филхармонията в Скопие.

Изпълненията на Рафи Бохосян и солистите от Русенската опера Даниела Караиванова и Борис Луков, оркестъра и хора на Държавна опера-Русе под диригентството на Вилиана Вълчева от мюзикълите "Цар Лъв", "Коса", "Ах, този Джаз", "Уестсайдска История”, ”Мамма Миа”, “Красавицата и Звярът”, както и песните на Елтън Джон, Queen, Франки Вали, ABBA накараха публиката в залата да пее и танцува.

Концертът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерство на културата на България.

По-рано днес част от творческия състав на Държавна опера-Русе посети и Българския културно-информационен център в Скопие.

Спектакълът „В ритъм: Пулсът на огъня“ ще има премиера на 16 септември в парка на НДК,  в рамките на 13-ото издание на международния фестивал за куклен и уличен театър „Панаир на куклите“, съобщават от „Жар театър“.

„В ритъм: Пулсът на огъня" е алегоричното и атрактивно представление, което продължава линията на предишните мащабни огнени зрелища на „Жар театър“ („Игнис“, „Паметта на огъня“, „Душа: пробуждане“). Той съчетава в себе си специално написаната от композитора Йордан Владев музика, изкуството на Мима и пантомимата, огнени визиони и картини, хореографии с огнени реквизити и разбира се – ритъм. Включените в спектакъла „огнени барабани“ са уникална техника на б

Проектът за програма и бюджетът за организирането на 64-то издание на международния фестивал "Мартенски музикални дни" през 2025 година ще бъдат разгледани и подложени на гласуване на днешното заседание на Общинския съвет в Русе. Това съобщиха от местната управа в крайдунавския град. 

В докладната записка кметът на Русе Пенчо Милков посочва, че "Мартенски музикални дни" е една от най-старите и реномирани международни фестивални сцени в България. Фестивалът е и един от учредителите на Българската фестивална асоциация (БФА) и носител на почетното звание на Европейската фестивална асоциация "Европейски фестивал".

Програмата на музикалния форум през 2025 година предлага 29 събития - 23 концерта и шест изложби, музика в широкия диапазон от ренесанса и барока до съвременната музика и джаза, елитни артисти, ансамбли и оркестри от 16 държави от три континента. 

Песента, в която се пее, „Тръгнали са три овчаря, Коладе, Коладе ле, три овчаря три кехаи Коладе, Коладе ле”, е публикувана през 1891 г. и днес се помни в селото.

За историята на песента, слушана в семейството, подета от поколения и останала в народната памет, разказва пред репортер Светлана Аврамова – главен уредник в Регионалния исторически музей в Търговище.  

По думите на специалиста, която е с корен от населеното място и родственица за Руси Коджаманов, все още има някогашни младежи (днес в доста напреднала възраст), които през нощта срещу Рождество Христово са коледували в село Вардун и са пеели същата песен. Самите те са я научили вкъщи - от  своите по-възрастни родственици, които на младини са коледували.  И пък самите те  - от по-възрастните… Не ми се мисли докога ще се помни…, казва Аврамова. 

За тази песен, записаната и публикувана в том VI на „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина” за коледуването в традиционния български празничен календар,  разказва роденият в село Вардун през 1886 г. Руси Коджаманов в своите „Биографически бележки”. 

Според документи в Регионалния историческия музей в областния град, както и в Регионалния исторически музей и в Държавния архив във Видин, и цитирани от главния уредник, в бележките на Коджаманов четем дословно:

Темата на следващото издание на годишния бал на "Метрополитън" и звездните му домакини вече са известни - Фарел Уилямс, Люис Хамилтън, Колман Доминго, Ей Ес Ей Пи Роки и Леброн Джеймс ще помогнат на музея да открие изложба, посветена на черния стил в мъжкото облекло през вековете, предаде Асошиейтед прес.

Уилямс и Хамилтън присъстваха на обявяването.

Пролетната експозиция Superfine: Tailoring Black Style ще бъде открита на 5 май по време на бала на "Метрополитън".

Точният дрескод за звездите, които ще бъдат поканени на галата, съобразен с темата на изложбата, ще бъде обявен в началото на следващата година. 

Това е първата модна изложба в "Метрополитън" от над 20 години, фокусирана изключително върху мъжкото облекло, което обяснява почти изцяло мъжкия състав на домакините.

Към тях ще се присъедини организаторката на проявата - легендарната г

Софийската група Mostly Harmless представя нов албум, наречен „Накъде?". „Той се състои от девет оригинални парчета и представлява следващата стъпка в творческото развитие на групата, основана през 2015 година“, разказват от екипа.

По думите им в „Накъде?" се усеща вдъхновението от разнообразните музикални бекграунди на петимата членове на групата: Виолета Ангелова (пиано), Виктория Ризов (вокали), Калина Андреева (бас китара), Божко Божков (китара) и Неди Миладинов (барабани). Жанровите влияния в албума обхващат поп, рок, джаз и етно, а композициите са на всички членове на групата, като включват и две народни песни в съвременни аранжименти. Текстовете разглеждат теми, свързани с търсенето на себе си и отношенията с другите.

Про

Повече от 1000 мариачи се събраха на централния площад в столицата на Мексико в неделя, свирейки на китари и пеейки класически песни като Cielito Lindo за закриването на форум, посветен на тази музика, предаде Асошиейтед прес. Броят на музикантите надмина предишния рекорд от 700 в мексиканския град Гуадалахара.

От Книгата за рекорди на Гинес не отговориха на запитване на Асошиейтед прес дали събирането в неделя е подобрило предишния рекорд.

Музикантите, много от които пристигнаха в столицата на Мексико от други градове, изразиха радостта си да се изявят на огромния емблематичен площад. Те казаха, че музиката е семейна традиция, която започват да изучават от ранна възраст, отбелязва Асошиейтед прес.

Хесус Моралес разказва, че баща му го е научил да свири на цигулка на 8-годишна възраст, а на 13 години е започнал да участва с чичовците си в групата "Мариачи

Първи български хор „Янко Мустаков“ в Свищов набира хористи за новия си творчески сезон, съобщиха от свищовското читалище.

Хорът търси мъже и жени над 16-годишна възраст, които искат да станат част от изкуството на музиката и да участват в обществени изяви. Желаещите могат да получат повече информация в Първо българско народно читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови 1896“ в Свищов.

Репертоарът на хора включва голям брой акапелни песни от всички стилове и епохи, както и произведения от кантатно-ораториалния жанр, като централно място заемат творбите от български автори. Хорът е участвал в редица български и международни хорови фестивали и конкурси. Сред тазгодишните международни участия на хористите бяха посещения в Румъния и в Хърватия.

Първият български хор е основан в град Свищов през 1868 г. от Янко Мустаков - учител, музикант и обще

Violons Barbares е втората азиатска формация, която гостува на „Аларма пънк джаз“ през октомври. Концертът на монголско-френско-българското фолк-рок трио е на 24 октомври в клуб Singles (НДК), ден след първото гостуване у нас на доайена на японския авангарден джаз – Масахико Сато, уточняват организаторите.

Във Violons Barbares са българинът Димитър Гугов, свирил и в ансамбъла „Филип Кутев“, преди да замине за Франция преди четвърт век, монголецът Енкхжаргал Дандарваанчиг и французинът Фабиен Гуйо. Те създават групата в Страсбург, в края на по-миналото десетилетие и оттогава са свирили почти по цялото земно кълбо – Festival du Monde Arabe de Montréal в Канада, Festival Cosmo Jazz Chamonix във Франция, Rain Forest Festival в Малайзия, V

„Моята майка обичаше да пее. […] През дъл­гите зимни нощи майка ни с песни ни приспиваше. Особено през Коледните пости тя всяка вечер, откакто легне, песни. Ние слушаме под юрганя, пееме с нея, докато всички изпозаспиме.  "Тръгнали са три овчеря, Коладе  ле", която песен отпосле печатах в Министерския сбор­ник за народни умотворения и която сега пеят из цяла България, съм научил от майка си. […] Когато бях в Русе, чувах как коледували, та исках лично да присъствам на Коледа в някое село. Защото в нашето село коледували едно време, според майка ми, но в мое време този обичай бил изо­ставен. В Русенско - в селото Гагаля, според един мой приятел, най-хубаво коледували. Хващам си аз една каруца срещу Коледа и  хайде в Гагаля. […] 

В 1894 г., като дойдох повторно във Видин от Габрово, почнах да правя коледари по типа на гагалските от Русенско. Обикновено по Коледа давахме концерт и на тоя концерт в програмата вмъквахме един номер с коледари. Вземахме от абаджиите селски дрехи, обличахме 20-30 ученици от горните класове и домакина в народна носия. Краваи, сланина и всичко каквото трябваше за коледарите. Тая сцена правеше добро впечатлени на гражданите. 

В 1904 г. ме преместиха в девическата гимназия и моите заместници изоставиха коледарите. […]  През последната голяма война (Първата световна война)  мъжката гимназия бе останала без учител по музика и пеене и ме командироваха да преподавам и там. Сега аз наново поднових коледарите, но не вече на сцената.  Избрах от горните класове едри ученици, поръчах им да си на­мерят селски дрехи и калпаци. Избрах им главатар и рано сутринта на Коледа започнахме да коледуваме. По-точно коледуването става срещу Коледа, но понеже за пръв път и гражданите не са свикнали нощем да им дойдат коледари, почнахме сутрин. Коледарите придружа­вах аз и учителят Пеязов. Като наближи 12 часа пратих Пеязов да се нахрани. Той като дойде, аз да обядвам. Нахраних се набързо и отидох да ги настигна към Цар Петровата улица. Стигнах ги в Миту Дамянов. Миту сложил на учениците маси сред двора, извадил им един котел вино, закуски и учениците и Пеязов пият ли пият. Много от учениците като пийнали студено вино прегракнали, други пък хубави­чко се напили. Самият Пеязов и нему се развързал езика. Веднага, за да не компрометираме делото, повиках касиерите с парите, а на другите ученици казах да си идат, защото не сме годни вече за работа. Прочетохме парите - до пладне сме събрали 10 500 лева. Така беше първото коледуване. После то стана обичай и сега всяка годи­на учениците коледуват - едно поддържат обичая и друго един сигурен доход за бедните ученици.  Така по този начин аз оставих на девическата гимназия доход от лазарки, а на мъжката гимназия доход от коледари. Някои от моите коледни песни печатах в сборника на Д. Хаджигеоргиев, директор на Музикалната академия”. 

Кой е Руси Коджаманов - човекът със свое място в историята на българската музикална култура

Руси  Коджаманов (1866-1933) e педагог, композитор, хоров диригент и реформатор, музикален фолклорист, има свое място в историята на българската музикална култура, припомня Светлана Аврамова. Той е роден през 1866 г. във Вардун. Завършва педагогическото училище в Шумен през 1884 г. Работи като учител по пеене в градовете Видин (1884-1886), Русе (1887-1891), Габрово (1891-1894) и пак Видин (1894-1926), където живее до края на живота си.

Коджаманов създава и ръководи ученически хорове в Габрово и Видин. Събира и записва народни песни и мелодии от Русенско, Варненско, Шуменско, Търговищко,  Омуртагско, Габровско,  Видинско и Западна България, които публикува в различни издания.  Композира песни и църковна музика, хармонизира народни песни за смесен хор,  които придобиват популярност в страната. 

Във Видин създава смесен хор, в чийто репертоар, освен художествени песни,  включва богослужебна музика и духовни  композиции от известни руски автори, също и свои собствени. Този самодеен хоров състав инициира революционна по своята същност реформа в богослужението. Ръководеният от Руси Коджаманов смесен хор взема участие в богослужението на 26 октомври 1901 г. (Димитровден) при полагането на св. Антимис и отслужването на първата литургия в новопостроената видинска катедрала „Св. вмчк Димитрий”, преодолявайки посланието на ап. Павел: „Жените в църквите да мълчат. Тям не е позволено да говорят, а да се подчиняват, каквото казва и законът. Ако пък искат да  научат нещо, нека питат мъжете си вкъщи, понеже е срамотно жена да говори в църква.” Видинският смесен хор, въпреки надигналата се буря поради погазването на свещения текст, продължава участието си в църковните служби. С активната подкрепа на видинското гражданство, смесеният хор получава  разрешение от Св. Синод на Българската православна църква, чийто председателстващ  по това време е Варненски и Преславски митрополит Симеон. Впоследствие участието на смесени хоровe в църковните служби се възприема в цялата страна.

Още приживе приносът на Руси Коджаманов за повдигане на музикалната култура на Видин е оценен

Приносът на Руси Коджаманов  към музикалното образование и възпитание в българските училища, също и към повдигане на музикалната култура на Видин е оценен още приживе. Отбелязването на 40-годишнината на неговата учителска и обществена дейност на музикалното поприще на 5-6 май 1924 г., по негово, а и на други присъствали мнение, е било грандиозно тържество, каквото във Видин до тогава не е ставало. Награден е с орден „Св. Александър” - ІV степен, с парична награда от 3 000 лв. от Министерството на народното просвещение, а общинското управление му дарява парцел на стойност 60-70 000 лв. (на това място през 1927 г. си построява къща, в която живее до края на живота си), показват архивни документи, цитирани от Аврамова. 

Не пропускайте важните новини от деня. Последвайте ни в Google News Showcase
Бъдете информани с нашите тематични бюлетини:
Получавайте всеки ден най-вълнуващите новини от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.
Шест в 6: Нашият сутрешен бюлетин
Получавайте шестте най-важни културни събития за деня, всяка сутрин в 6:00 ч.
От понеделник до петък от нашия редактор Виолета Караянева
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Американски сайт за туризъм обяви Перперикон за европейския Мачу Пикчу
В навечерието на Коледа свещеният скален град Перперикон получи още едно голямо признание. След като преди месец той влезе в десетката на класацията на най-интересните археологичес ...
Лондончанка получава коледни картички от германска приятелка от 76 години
Възрастна британка получава от 76 години коледни картички от германка, с която си пише от 12-годишна, съобщи Пи Ей Мидия/ДПА. Силвия Пъркинс, на 88 години, от Лондон започнала да ...
Тази година Ханука започва на Коледа, което е календарна рядкост
Ханука - осемдневният празник на светлината в юдаизма, тази година започва на Коледа, което се е случвало само четири пъти от 1900 г. насам, съобщава Асошиейтед прес. Защо Ха ...
Детският хор на БНР, Еделина Кънева и Руслан Мъйнов са сред изпълнителите в „Българската Коледа“
Детският хор на Българското национално радио (БНР), Еделина Кънева и Руслан Мъйнов са сред изпълнителите, които ще се включат тази вечер в инициативата в „Българската Коледа& ...
Честваме празника Рождество Христово
Всяко събитие от живота на Господ Иисус Христос е празник за вярващите през всички времена.  Празнуваме раждането, сретението (посрещане), кръщението, преображението, възкрес ...
ОЩЕ ОТ ДНЕС
Американски сайт за туризъм обяви Перперикон за европейския Мачу Пикчу
В навечерието на Коледа свещеният скален град Перперикон получи още едно голямо признание. След като преди месец той влезе в десетката на класацията на най-интересните археологичес ...
Празничната програма в Кюстендил продължава с караоке и награди, съобщиха от Общината
Празничната коледна програма, започнала вчера, продължава в Кюстендил през целия ден, както и вечерта, когато ще се състои караоке парти, казаха от общинския отдел "Култура и духов ...
Лошото време в Бургас отмени концерта на централния площад в града
Заради лошите метеорологични условия, се отменя празничната програма за днес на откритата сцена на площад "Тройката" в Бургас, съобщиха от Общината. Довечера трябваше да свирят гр ...
Лондончанка получава коледни картички от германска приятелка от 76 години
Възрастна британка получава от 76 години коледни картички от германка, с която си пише от 12-годишна, съобщи Пи Ей Мидия/ДПА. Силвия Пъркинс, на 88 години, от Лондон започнала да ...
Бивша служителка на режисьора Балдони подкрепи обвинения на актрисата Блейк Лайвли срещу него
Твърденията на актрисата Бейл Лайвли, че актьорът Джъстин Балдони, който е и режисьор на филма "Никога повече", е подел клеветническа кампания срещу нея, намират подкрепа в показан ...
Тикер в 02:00 ч.
В навечерието на Коледа свещеният скален град Перперикон получи още едно голямо ...
Начало Авансцена
2612
Авансцена

Коледна песен от търговищкото сeло Вардун, записана и нотирана от Руси Коджаманов, шества из страната

Коледна песен от търговищкото сeло Вардун, записана и нотирана от Руси Коджаманов, шества из страна години наред, чрез коледарски дружини.Песента, в която се пее, „Тръгнали са три овчаря, Коладе, Коладе ле, три овчаря три кехаи Коладе, Коладе ле”, е публикувана през 1891 г. и днес се помни в селото.

| 25 Декември 2024, 10:33 ч.
СЛУШАЙТЕ НОВИНАТА
Коледна песен от търговищкото сeло Вардун, записана и нотирана от Руси Коджаманов, шества из страната
Коледна песен от търговищкото сeло Вардун, записана и нотирана от Руси Коджаманов, шества из страната
Снимка © РИМ - Търговище

Коледна песен от търговищкото сeло Вардун, записана и нотирана от Руси Коджаманов, шества из страна години наред, чрез коледарски дружини.

Песента, в която се пее, „Тръгнали са три овчаря, Коладе, Коладе ле, три овчаря три кехаи Коладе, Коладе ле”, е публикувана през 1891 г. и днес се помни в селото.

Деница Серафим (група „Ирафан“) излиза с още шестима музиканти на сцената на арт център „Сити марк“, на 18 ноември. Тя ще представи своя нов проект „Пътят на пилигрима”, съобщават организаторите. 

Вдъхновение за музиката на проекта Серафим намира в изкуството на Ренесанса и Барока, както и в някои средновековни поеми.

Артистите ще излязат на сцената с костюми, които са по дизайн на самата Деница Серафим, а музиката ще е изцяло нейна авторска.

В концерта ще участват Бояна Зарева (цигулка, виола и вокал), Анита Нейчева (бендир, перкусии), Костадин Ланджов (класическа китара), Йордан Владев (етно флейти), Деница Димитрова (арфа). Ще цвучат песни на английски, исландски, датски, латински, фламандски и сефара

Проектът „Единни в многообразието“ ще бъде представен на 28 септември в камерната зала „България“.

Събитието е част от 55-то издание на „Софийски музикални седмици“ (СМС), съобщават от екипа на фестивала.

По думите им това е един изключително интересен и различен концерт, който предлага стойностна музика от света и талантливи млади изпълнители, които ще завладеят публиката чрез съчетанието на много нетрадиционни инструменти.

По случай белгийското председателство на Европейския съюз през 2024 г. бароковият ансамбъл от Антверпен – „Зефиро Торна“ инициира „Единни в многообразието“. В сътрудничество с европейски концертни зали и фестивали, кани певци, лютнисти и инструменталисти от различни културни и музикални среди. Създава се пространство за диало

Концертът-спектакъл Live on Broadway на Държавна опера – Русе пренесе в света на мюзикъла публиката в залата на Филхармонията в Скопие.

Изпълненията на Рафи Бохосян и солистите от Русенската опера Даниела Караиванова и Борис Луков, оркестъра и хора на Държавна опера-Русе под диригентството на Вилиана Вълчева от мюзикълите "Цар Лъв", "Коса", "Ах, този Джаз", "Уестсайдска История”, ”Мамма Миа”, “Красавицата и Звярът”, както и песните на Елтън Джон, Queen, Франки Вали, ABBA накараха публиката в залата да пее и танцува.

Концертът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерство на културата на България.

По-рано днес част от творческия състав на Държавна опера-Русе посети и Българския културно-информационен център в Скопие.

Спектакълът „В ритъм: Пулсът на огъня“ ще има премиера на 16 септември в парка на НДК,  в рамките на 13-ото издание на международния фестивал за куклен и уличен театър „Панаир на куклите“, съобщават от „Жар театър“.

„В ритъм: Пулсът на огъня" е алегоричното и атрактивно представление, което продължава линията на предишните мащабни огнени зрелища на „Жар театър“ („Игнис“, „Паметта на огъня“, „Душа: пробуждане“). Той съчетава в себе си специално написаната от композитора Йордан Владев музика, изкуството на Мима и пантомимата, огнени визиони и картини, хореографии с огнени реквизити и разбира се – ритъм. Включените в спектакъла „огнени барабани“ са уникална техника на б

Проектът за програма и бюджетът за организирането на 64-то издание на международния фестивал "Мартенски музикални дни" през 2025 година ще бъдат разгледани и подложени на гласуване на днешното заседание на Общинския съвет в Русе. Това съобщиха от местната управа в крайдунавския град. 

В докладната записка кметът на Русе Пенчо Милков посочва, че "Мартенски музикални дни" е една от най-старите и реномирани международни фестивални сцени в България. Фестивалът е и един от учредителите на Българската фестивална асоциация (БФА) и носител на почетното звание на Европейската фестивална асоциация "Европейски фестивал".

Програмата на музикалния форум през 2025 година предлага 29 събития - 23 концерта и шест изложби, музика в широкия диапазон от ренесанса и барока до съвременната музика и джаза, елитни артисти, ансамбли и оркестри от 16 държави от три континента. 

За историята на песента, слушана в семейството, подета от поколения и останала в народната памет, разказва пред репортер Светлана Аврамова – главен уредник в Регионалния исторически музей в Търговище.  

По думите на специалиста, която е с корен от населеното място и родственица за Руси Коджаманов, все още има някогашни младежи (днес в доста напреднала възраст), които през нощта срещу Рождество Христово са коледували в село Вардун и са пеели същата песен. Самите те са я научили вкъщи - от  своите по-възрастни родственици, които на младини са коледували.  И пък самите те  - от по-възрастните… Не ми се мисли докога ще се помни…, казва Аврамова. 

Темата на следващото издание на годишния бал на "Метрополитън" и звездните му домакини вече са известни - Фарел Уилямс, Люис Хамилтън, Колман Доминго, Ей Ес Ей Пи Роки и Леброн Джеймс ще помогнат на музея да открие изложба, посветена на черния стил в мъжкото облекло през вековете, предаде Асошиейтед прес.

Уилямс и Хамилтън присъстваха на обявяването.

Пролетната експозиция Superfine: Tailoring Black Style ще бъде открита на 5 май по време на бала на "Метрополитън".

Точният дрескод за звездите, които ще бъдат поканени на галата, съобразен с темата на изложбата, ще бъде обявен в началото на следващата година. 

Това е първата модна изложба в "Метрополитън" от над 20 години, фокусирана изключително върху мъжкото облекло, което обяснява почти изцяло мъжкия състав на домакините.

Към тях ще се присъедини организаторката на проявата - легендарната г

Софийската група Mostly Harmless представя нов албум, наречен „Накъде?". „Той се състои от девет оригинални парчета и представлява следващата стъпка в творческото развитие на групата, основана през 2015 година“, разказват от екипа.

По думите им в „Накъде?" се усеща вдъхновението от разнообразните музикални бекграунди на петимата членове на групата: Виолета Ангелова (пиано), Виктория Ризов (вокали), Калина Андреева (бас китара), Божко Божков (китара) и Неди Миладинов (барабани). Жанровите влияния в албума обхващат поп, рок, джаз и етно, а композициите са на всички членове на групата, като включват и две народни песни в съвременни аранжименти. Текстовете разглеждат теми, свързани с търсенето на себе си и отношенията с другите.

Про

Повече от 1000 мариачи се събраха на централния площад в столицата на Мексико в неделя, свирейки на китари и пеейки класически песни като Cielito Lindo за закриването на форум, посветен на тази музика, предаде Асошиейтед прес. Броят на музикантите надмина предишния рекорд от 700 в мексиканския град Гуадалахара.

От Книгата за рекорди на Гинес не отговориха на запитване на Асошиейтед прес дали събирането в неделя е подобрило предишния рекорд.

Музикантите, много от които пристигнаха в столицата на Мексико от други градове, изразиха радостта си да се изявят на огромния емблематичен площад. Те казаха, че музиката е семейна традиция, която започват да изучават от ранна възраст, отбелязва Асошиейтед прес.

Хесус Моралес разказва, че баща му го е научил да свири на цигулка на 8-годишна възраст, а на 13 години е започнал да участва с чичовците си в групата "Мариачи

Първи български хор „Янко Мустаков“ в Свищов набира хористи за новия си творчески сезон, съобщиха от свищовското читалище.

Хорът търси мъже и жени над 16-годишна възраст, които искат да станат част от изкуството на музиката и да участват в обществени изяви. Желаещите могат да получат повече информация в Първо българско народно читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови 1896“ в Свищов.

Репертоарът на хора включва голям брой акапелни песни от всички стилове и епохи, както и произведения от кантатно-ораториалния жанр, като централно място заемат творбите от български автори. Хорът е участвал в редица български и международни хорови фестивали и конкурси. Сред тазгодишните международни участия на хористите бяха посещения в Румъния и в Хърватия.

Първият български хор е основан в град Свищов през 1868 г. от Янко Мустаков - учител, музикант и обще

Violons Barbares е втората азиатска формация, която гостува на „Аларма пънк джаз“ през октомври. Концертът на монголско-френско-българското фолк-рок трио е на 24 октомври в клуб Singles (НДК), ден след първото гостуване у нас на доайена на японския авангарден джаз – Масахико Сато, уточняват организаторите.

Във Violons Barbares са българинът Димитър Гугов, свирил и в ансамбъла „Филип Кутев“, преди да замине за Франция преди четвърт век, монголецът Енкхжаргал Дандарваанчиг и французинът Фабиен Гуйо. Те създават групата в Страсбург, в края на по-миналото десетилетие и оттогава са свирили почти по цялото земно кълбо – Festival du Monde Arabe de Montréal в Канада, Festival Cosmo Jazz Chamonix във Франция, Rain Forest Festival в Малайзия, V

За тази песен, записаната и публикувана в том VI на „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина” за коледуването в традиционния български празничен календар,  разказва роденият в село Вардун през 1886 г. Руси Коджаманов в своите „Биографически бележки”. 

Според документи в Регионалния историческия музей в областния град, както и в Регионалния исторически музей и в Държавния архив във Видин, и цитирани от главния уредник, в бележките на Коджаманов четем дословно:

„Моята майка обичаше да пее. […] През дъл­гите зимни нощи майка ни с песни ни приспиваше. Особено през Коледните пости тя всяка вечер, откакто легне, песни. Ние слушаме под юрганя, пееме с нея, докато всички изпозаспиме.  "Тръгнали са три овчеря, Коладе  ле", която песен отпосле печатах в Министерския сбор­ник за народни умотворения и която сега пеят из цяла България, съм научил от майка си. […] Когато бях в Русе, чувах как коледували, та исках лично да присъствам на Коледа в някое село. Защото в нашето село коледували едно време, според майка ми, но в мое време този обичай бил изо­ставен. В Русенско - в селото Гагаля, според един мой приятел, най-хубаво коледували. Хващам си аз една каруца срещу Коледа и  хайде в Гагаля. […] 

В 1894 г., като дойдох повторно във Видин от Габрово, почнах да правя коледари по типа на гагалските от Русенско. Обикновено по Коледа давахме концерт и на тоя концерт в програмата вмъквахме един номер с коледари. Вземахме от абаджиите селски дрехи, обличахме 20-30 ученици от горните класове и домакина в народна носия. Краваи, сланина и всичко каквото трябваше за коледарите. Тая сцена правеше добро впечатлени на гражданите. 

В 1904 г. ме преместиха в девическата гимназия и моите заместници изоставиха коледарите. […]  През последната голяма война (Първата световна война)  мъжката гимназия бе останала без учител по музика и пеене и ме командироваха да преподавам и там. Сега аз наново поднових коледарите, но не вече на сцената.  Избрах от горните класове едри ученици, поръчах им да си на­мерят селски дрехи и калпаци. Избрах им главатар и рано сутринта на Коледа започнахме да коледуваме. По-точно коледуването става срещу Коледа, но понеже за пръв път и гражданите не са свикнали нощем да им дойдат коледари, почнахме сутрин. Коледарите придружа­вах аз и учителят Пеязов. Като наближи 12 часа пратих Пеязов да се нахрани. Той като дойде, аз да обядвам. Нахраних се набързо и отидох да ги настигна към Цар Петровата улица. Стигнах ги в Миту Дамянов. Миту сложил на учениците маси сред двора, извадил им един котел вино, закуски и учениците и Пеязов пият ли пият. Много от учениците като пийнали студено вино прегракнали, други пък хубави­чко се напили. Самият Пеязов и нему се развързал езика. Веднага, за да не компрометираме делото, повиках касиерите с парите, а на другите ученици казах да си идат, защото не сме годни вече за работа. Прочетохме парите - до пладне сме събрали 10 500 лева. Така беше първото коледуване. После то стана обичай и сега всяка годи­на учениците коледуват - едно поддържат обичая и друго един сигурен доход за бедните ученици.  Така по този начин аз оставих на девическата гимназия доход от лазарки, а на мъжката гимназия доход от коледари. Някои от моите коледни песни печатах в сборника на Д. Хаджигеоргиев, директор на Музикалната академия”. 

Кой е Руси Коджаманов - човекът със свое място в историята на българската музикална култура

Руси  Коджаманов (1866-1933) e педагог, композитор, хоров диригент и реформатор, музикален фолклорист, има свое място в историята на българската музикална култура, припомня Светлана Аврамова. Той е роден през 1866 г. във Вардун. Завършва педагогическото училище в Шумен през 1884 г. Работи като учител по пеене в градовете Видин (1884-1886), Русе (1887-1891), Габрово (1891-1894) и пак Видин (1894-1926), където живее до края на живота си.

Коджаманов създава и ръководи ученически хорове в Габрово и Видин. Събира и записва народни песни и мелодии от Русенско, Варненско, Шуменско, Търговищко,  Омуртагско, Габровско,  Видинско и Западна България, които публикува в различни издания.  Композира песни и църковна музика, хармонизира народни песни за смесен хор,  които придобиват популярност в страната. 

Във Видин създава смесен хор, в чийто репертоар, освен художествени песни,  включва богослужебна музика и духовни  композиции от известни руски автори, също и свои собствени. Този самодеен хоров състав инициира революционна по своята същност реформа в богослужението. Ръководеният от Руси Коджаманов смесен хор взема участие в богослужението на 26 октомври 1901 г. (Димитровден) при полагането на св. Антимис и отслужването на първата литургия в новопостроената видинска катедрала „Св. вмчк Димитрий”, преодолявайки посланието на ап. Павел: „Жените в църквите да мълчат. Тям не е позволено да говорят, а да се подчиняват, каквото казва и законът. Ако пък искат да  научат нещо, нека питат мъжете си вкъщи, понеже е срамотно жена да говори в църква.” Видинският смесен хор, въпреки надигналата се буря поради погазването на свещения текст, продължава участието си в църковните служби. С активната подкрепа на видинското гражданство, смесеният хор получава  разрешение от Св. Синод на Българската православна църква, чийто председателстващ  по това време е Варненски и Преславски митрополит Симеон. Впоследствие участието на смесени хоровe в църковните служби се възприема в цялата страна.

Още приживе приносът на Руси Коджаманов за повдигане на музикалната култура на Видин е оценен

Приносът на Руси Коджаманов  към музикалното образование и възпитание в българските училища, също и към повдигане на музикалната култура на Видин е оценен още приживе. Отбелязването на 40-годишнината на неговата учителска и обществена дейност на музикалното поприще на 5-6 май 1924 г., по негово, а и на други присъствали мнение, е било грандиозно тържество, каквото във Видин до тогава не е ставало. Награден е с орден „Св. Александър” - ІV степен, с парична награда от 3 000 лв. от Министерството на народното просвещение, а общинското управление му дарява парцел на стойност 60-70 000 лв. (на това място през 1927 г. си построява къща, в която живее до края на живота си), показват архивни документи, цитирани от Аврамова. 

Към първа страница Новини
Бъдете информани с нашите
тематични бюлетини:
Получавайте всеки ден най-вълнуващите новини от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.
Шест в 6:
Нашият сутрешен бюлетин
Получавайте шестте най-важни културни събития за деня, всяка сутрин в 6:00 ч. От понеделник до петък от нашия редактор Виолета Караянева
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Американски сайт за туризъм обяви Перперикон за европейския Мачу Пикчу
Лондончанка получава коледни картички от германска приятелка от 76 години
Тази година Ханука започва на Коледа, което е календарна рядкост
Детският хор на БНР, Еделина Кънева и Руслан Мъйнов са сред изпълнителите в „Българската Коледа“
Честваме празника Рождество Христово
Още от рубриката
ВРЕМЕ ЗА ЧЕТЕНЕ
   
Време за четене - месец Декември
Препоръчани заглавия
ОЩЕ НОВИНИ
Авансцена
Американски сайт за туризъм обяви Перперикон за европейския Мачу Пикчу
Калейдоскоп
Празничната програма в Кюстендил продължава с караоке и награди, съобщиха от Общината
Под прожектора
Лошото време в Бургас отмени концерта на централния площад в града
Още новини
ГОРЕ
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни.
Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

NRD2 Култура © 2024 Всички права запазени. Програма на NRD. Издател Nachrichtenabteilung DRF.
Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за Авторско право.
ГОРЕ
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.


NRD2 Култура © 2024 Всички права запазени.
Издател Nachrichtenabteilung DRF.
Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за Авторско право.